През девет нощи в десетата… с Весела Бабинова: за големите промени в театъра и ще има ли приказката щастлив край
Продължаваме взаимната ни графа с самодейността Нощ на театрите , която през 2022 година отбелязва своето първо десетилетие в България. Следващият неин дипломат, с който ви срещаме, е актрисата Весела Бабинова - прочетете какво споделя тя за огромните промени в българския спектакъл, за намесата на цифровото в актуалното изкуство и дали приказката има благополучен край.
* * *
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
Мога да кажа, че в действителност не се е трансформирала въобще. Може би по друг метод виждам представленията, които навестявам. Като че ли имам повече условия към тях. Но хубавото е, че неведнъж упованията ми биват задоволени. В България с всяка минала година се появяват от ден на ден млади и надарени артисти. И за огромно мое благополучие – и режисьори. Така че дефиницията ми за театъра в целостта си не считам, че се трансформирала, единствено притискам палци да сме по-работливи и малко по-малко оплакващи се.
Как се промени театърът през последните 10 години?
Театърът се промени най-много в средствата си, защото към този момент има доста цифрови изкуства, вплетени в много постановки, и през последните години това стана съвсем наложително и постоянно присъстващо. Някъде е сполучливо, а другаде – не чак толкоз. Има хора, които доста го харесват и желаят да си го поставят в представленията, само че на мен на някои места ми се коства безусловно ненужно. Ако имаш страховит текст и положителни артисти, единственото, което ме интересува, са химията и смисълът, ще се разчувствам ли най-после или не, а не ми трябват хиляда екрана и супер странни неща да ми се споделят по някакъв доста необикновен метод. Но тук-там е забавно и грабващо.
Забелязвам, че театърът се е трансформирал и в това, че по-възрастните, които вървят или се занимават с спектакъл, започнаха да гледат с по-добри очи на новите форми.
Как съжителстват цифровото и аналоговото в театъра?
Те си сътрудничат добре и за някои хора, които не могат да си разрешат да вървят на спектакъл, тъй като да вземем за пример не са в България, или по здравословни аргументи – в това отношение е ужасно, че тази заварка се случи, само че не е моето.
Как продължава „ Имало едно време… “?
Имало едно време… една страна, която била леко заспала и си мислела, че тук нищо не се случва. Но по-късно се усетила, че има грубо надарени артисти и че в случай че малко повече се побутнем да работим и гледаме по-скоро вярно към задачата и не стопираме на всяко куче, което лае, в действителност могат да се случат доста съществени резултати в театъра. Аз считам, че ние имаме постановки, които са на международно равнище. И без да звуча доста театрално, считам, че това е тъкмо по този начин. Колкото пъти някоя българска режисура е гостувала в чужбина, феновете са били със зейнали усти.
Какъв е краят на приказката?
Тук доста мъчно се случват нещата и не знам дали тази приказка ще е с благополучен край. Но истината е, че ние имаме доста дадености, макар всичките спънки, да вършим прекрасен спектакъл, да се слага сериозна драматургия – имам поради стойностни текстове, имаме и млади, и възрастни надарени хора. Единственото, което се изисква от нас, е, когато нещо не ни подхожда, да действаме по линия на това да променяме това, което не ни подхожда.
Приказката за Нощта е…
Моята приказка за Нощта е моята приказка за Нощта на театрите, тъй като съм част от самодейността към този момент 5-6 години. Мисля, че това е една доста хубава самодейност, тъй като всички театри просто желаят да покажат най-хубавото от себе си – да направи нещо за децата и нещо за възрастните, денем и вечерта, да занимае хората и нещо друго (дискусии и други по-различни форми). Искаме да ангажираме публиката оптимално и доколкото е допустимо – да я заведем зад кулисите, да ѝ покажем освен това от нашата работа, с цел да схвана какво стои зад едно зрелище, което е доста дълъг и забавен развой. За една Нощ подготовката стартира от предходната година, незабавно щом свърши Нощта стартира подготовката за идната. И това за мен е нещо в действителност доста свястно, тъй като театърът би трябвало да бъде гледан от всичките му страни – и денем, и през нощта. И хората да виждат това доста скъпо нещо.
Нощ на театрите
Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
* * *
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
Мога да кажа, че в действителност не се е трансформирала въобще. Може би по друг метод виждам представленията, които навестявам. Като че ли имам повече условия към тях. Но хубавото е, че неведнъж упованията ми биват задоволени. В България с всяка минала година се появяват от ден на ден млади и надарени артисти. И за огромно мое благополучие – и режисьори. Така че дефиницията ми за театъра в целостта си не считам, че се трансформирала, единствено притискам палци да сме по-работливи и малко по-малко оплакващи се.
Как се промени театърът през последните 10 години?
Театърът се промени най-много в средствата си, защото към този момент има доста цифрови изкуства, вплетени в много постановки, и през последните години това стана съвсем наложително и постоянно присъстващо. Някъде е сполучливо, а другаде – не чак толкоз. Има хора, които доста го харесват и желаят да си го поставят в представленията, само че на мен на някои места ми се коства безусловно ненужно. Ако имаш страховит текст и положителни артисти, единственото, което ме интересува, са химията и смисълът, ще се разчувствам ли най-после или не, а не ми трябват хиляда екрана и супер странни неща да ми се споделят по някакъв доста необикновен метод. Но тук-там е забавно и грабващо.
Забелязвам, че театърът се е трансформирал и в това, че по-възрастните, които вървят или се занимават с спектакъл, започнаха да гледат с по-добри очи на новите форми.
Как съжителстват цифровото и аналоговото в театъра?
Те си сътрудничат добре и за някои хора, които не могат да си разрешат да вървят на спектакъл, тъй като да вземем за пример не са в България, или по здравословни аргументи – в това отношение е ужасно, че тази заварка се случи, само че не е моето.
Как продължава „ Имало едно време… “?
Имало едно време… една страна, която била леко заспала и си мислела, че тук нищо не се случва. Но по-късно се усетила, че има грубо надарени артисти и че в случай че малко повече се побутнем да работим и гледаме по-скоро вярно към задачата и не стопираме на всяко куче, което лае, в действителност могат да се случат доста съществени резултати в театъра. Аз считам, че ние имаме постановки, които са на международно равнище. И без да звуча доста театрално, считам, че това е тъкмо по този начин. Колкото пъти някоя българска режисура е гостувала в чужбина, феновете са били със зейнали усти.
Какъв е краят на приказката?
Тук доста мъчно се случват нещата и не знам дали тази приказка ще е с благополучен край. Но истината е, че ние имаме доста дадености, макар всичките спънки, да вършим прекрасен спектакъл, да се слага сериозна драматургия – имам поради стойностни текстове, имаме и млади, и възрастни надарени хора. Единственото, което се изисква от нас, е, когато нещо не ни подхожда, да действаме по линия на това да променяме това, което не ни подхожда.
Приказката за Нощта е…
Моята приказка за Нощта е моята приказка за Нощта на театрите, тъй като съм част от самодейността към този момент 5-6 години. Мисля, че това е една доста хубава самодейност, тъй като всички театри просто желаят да покажат най-хубавото от себе си – да направи нещо за децата и нещо за възрастните, денем и вечерта, да занимае хората и нещо друго (дискусии и други по-различни форми). Искаме да ангажираме публиката оптимално и доколкото е допустимо – да я заведем зад кулисите, да ѝ покажем освен това от нашата работа, с цел да схвана какво стои зад едно зрелище, което е доста дълъг и забавен развой. За една Нощ подготовката стартира от предходната година, незабавно щом свърши Нощта стартира подготовката за идната. И това за мен е нещо в действителност доста свястно, тъй като театърът би трябвало да бъде гледан от всичките му страни – и денем, и през нощта. И хората да виждат това доста скъпо нещо.
Нощ на театрите Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ